ПРИЯТЕЛСТВОТО Е ЛЕК ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА

Когато ви е нужна помощ,приятелят идва пръв и си отива последен.Пръв се радва на успехите ни, той е наша съвест и надежда.Който има приятел и е щастлив, а койтоняма, липсата често е болезнена дори може да се разболее.
Не случайно един  немски психотерапевт препоръчва в много случаи лекарите да пишат на рецептата:”Намерете си добри приятели”.
Приятелството изисква безкрайно доверие и близост.Комбинацията от близост и същевременно от свобода е тази форма на взаимоотношения, която днес търсят мнозина.Липсата на приятелство за душата е това, което е неправилното хранене за тялото.Резултатие са депресия, потиснатост, високо кръвно налягане,лош сън, кожни болести.От друга страна, добрите приятелсва са като лек и същевременно ободряват душевното и телесното здраве.
Приятелството трудно се обяснява с една дума.Важното е чувството, че на приятел човек може да се довери, че той е до него дори когато светът наоколо се руши. Приятелството е здравата опорна точка в живота.Неговото значение е изключително голямо, най-вече в бурните времена на търсени промени.
При типично мъжките приятелства няма място за емоции, те са по-сурови.
С жените е различно.Те обсъждат проблемите си.Женските приятелства са по-интензивни от мъжките, но рискът от конфликти при тях е по-голям.Мъжките приятелства са по-стабилно, но по-скучни.
Най-голямата група хора без приятели за плахи по характер.Те се боят да не пречат и досаждат, убедени са, че не могат да дадат на другите нещо, а само ще са им в тежест.
Други се чувстват притеснени сред много хора.Трудно завързват приятелство и прекалено властните и властолюбивите.
И така, какво е за предпочитане-да бъдеш сам или да се отречеш от нещо в името на приятелството.Да направиш компромис, да приемеш съвет от по-умен, да изкажеш искрена похвала, или честно да осъдиш? 
Но за приятелството е необходимо време. За раждането на едно приятелство не стигат само добрите думи, умните мисли и милите усмивки. Необходимо е време за да може то да съзрее.
„Трябва да бъдеш много търпелив-казва лисицата на Малкия принц.Отначало ще седнеш малко по-далечко от мен, ей така в тревата.Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо.Езикът е извор на недоразумения.Но всеки нов път ти можеш да сядаш малко по-близко”.
И накрая на диалога в прочутата творба на Антоан дьо Сент Екзюпери”Малкият принц” лисицата споделя своята тайна:
„Най-хубавото се вижда само със сърцето.Най-същественото е невидимо за очите.”

0 коментара :

Публикуване на коментар