ЗАЩО СЕ СРАМУВАМ

ЗАЩО СЕ СРАМУВАМ ?

Позната история.Някой ти е направил забележка, просто лек упрек за допусната грешка.в резултат лицето ти се покрива с гъста червенина, погледът се свежда  и изпитваш желание да пътънеш в земята.Срамът е  присъщо чувство на мнозина но е различно по интензивност у различните хора.Едно унизително състояние, което в повечето случаи е неоправдано.

НЕДОВОЛСТВО ОТ САМИТЕ СЕБЕ СИ


Какво  всъщност е срамът? „Това емоционално състояние не съществува по рождение, а се развива с времето” твърди известен западен психиатър.Чувстото се дължи на вниманието, което всеки човек обръща на  себе си.Внимание, в което обаче се садържа укор, недоволство ото това, което си направил.Срамът не се предизвиква  от преценките на другите.Той се ражда и се развива вътре у нас, защото не се чувстваме на висота на заобикалящия ни свет.Според някои психиатри човек може да изпита срам и когато е сам, давайки  си сметка , че е влязъл в разрез съссвое убеждение или дълг.Затова срамът може да бъде причислен към етичните емоции.Койтоизпитва срам, всъщност наказва самия себе си  заради това, което не е трябвало да прави , което според преценката на собственото аз не е правилно .


ЧОВЕШКО   Е ДА  СЕ ГРЕШИ


Всeки човeк  в един или друг момент е изпитвал срам.Заради някоя малка лъжа, заради някакъв предмет, който неволно сме счупили в чужда къща,заради едно кафе, което в бързината сме забравили да платим и сме били подсетени на всеслушание.Защо обаче някои хора страдат по-силно  от това емоционално състояние?Защото те просто са взискателни към самите себе си .Защото не си дават сметка, че всеки греши.Човек трябва да се стреми да се приема тъкъв,  какавто е.Всеки си има своята неповторима индивидуалност, своите идеи, своите мисли.Защо трябва да мисли, че те непременно са по-лоши от другите.

ВЪЗПИТАНИЕТО

От заобикалящата среда, от възпитанието в къщи се очертават коренита на срама у всеки човек.Много родители отказват да разберат, че социалните, ентические и моралните  модели на живота непрекъснато се променят.Наример, ако преди години от учениците се е изисквало да пишат красиво, днес от тях вече се изисква да умеят да си служат с компютър.Днес не се наказва дете, което не умее да пише красиво.Товаправило вече не съществува  и то не е длъжно да го спазва.


                             ЩО Е СТЕСНИТЕЛНОСТ?


Мнозина бъркат срама със смущение и стснителност.Заблуждават ги еднакви реакции.Въпреки, че разграниченията между тези емоции са точно определени.Стеснителността може да бъде черта от характера и да няма нищо общо с образа, който човек е изградил за самия себе си.Това е реакция, която вероятно се поражда от неудобство, което човек изпитва в приъствието на други хора.Същото би могло да се каже и за смущението.Най-добрия пример е ситуацията,в която човек изпада  когато му правят комплимент.В този случай той се намира изцяло „изложен” на  преценката на другите.Докато срамът не се поражда от сблъсъка със средата , която ни заобикаля, а изплува от по-дълбоко: от строгата и категорична преценка,  която всеки има  за самия себе си .


                        ПЕТ ПРАВИЛА ДА НЕ СТРАДАТЕ


Срамът може да бъде надвит.Но как?Като се стремим  да използваме това  емоционално състояние в наш интерес, така че да придобием самоуважение и самолюбие.Като го използваме като начин за самоопознаване.

1.Осъзнаване.
Лечението  започва с осъзнаването, след това идва действието.Анализирането на състоянията, при които човек изпитва чувство на срам, помага те да бъдат  контролирани.

2.Определяне на личните граници.
Човек трябва да се постарае да  намери  своите собствени граници  и да ги приеме.Невъзможно е да  изискваме  от себе си нещо, което не сме в състояние да направим.

3.Изтъкване на силните страни.
Трябва да се стремим да използваме силните си страни.Да се възползваме максимално от въздействието , което те оказват върху настроенията ни .Някой упражнения  за самовнушение също могат да помогнат.Ако човек си повтаря например” кадърен съм”, „ мога”, чувството за срам  постепенно ще бъде заместено от самоуважение.

4.Да живеем за себе си.
Може да се наложи да  пренаредим  ценностната си система.В нея би следвало да участват нашите ценности, а не чуждите (на родител, на приятели, на съпруг).Живейте  за себе си, което означава да не следвате чужди модели.

5.Приемане на чувството.
Нека не забравяме, че чувството за срам е все пак най-човешката емоция.Като приемем това, наистина бихме могли да превъзмогнем изчервяването.

0 коментара :

Публикуване на коментар